вторник, 22 април 2008 г.

крайност

не е истина какво се случва по света...
предполагам, че е северна кореа...


изумително...

снощи и петък вечер



много ми е приятно да ризувам върху плът...

толкова е забавно с Жулиета и Кирил... :)

заспах там...


забравих си ключовете...

имаме план! :)









ето малко от изпращането/размазването....

танго...



:) много ми беше приятно...


да.. залян с уиски...
пианица - купонджия...:)

неделя, 20 април 2008 г.

този уикенд



това беше началото...

колегите ми спретнаха изпращане и се започна опиянението ни в това място...



на тази поляна се заиграх с глухарчетата, слушайки Баба зула и борейки се с махмурлука... в очакване...


след това открих тази вълшебна пътека...

тя ставаше все по широка, колкото по-навътре влизахме...


ето прекрасната гора...

зад тези снимки в гората стои един човек... един скъп човек...

вълшебен.

таен.

човек, който беше с мен.

никой от хората, които четат това не знае кой е човека... само той...

:) Здравей човече:)

та за него аз мисля и живея напоследък... живея с него в мен... нося си го...

:) ще продължа, без да се увличам в чувства за Него... по друг начин, другаде, в друга форма с него общуваме... докосваме душите си...


...


а днес се отдадох на най-голямата си страст...

сам

в гората

с бясна скорост

изгубен

търсещ

беше невероятно красиво. не може да се опише с думи. трябва да се усети. усети, а не види, защото става дума за гледка, скорост, борба, равновесие, реакции, ухания, посока, път, безпокойство за свършване на бензина, постоянно представаяне на падане...


та от тук, надолу трябваше да се спускам по инерция, защото мотора нещо прегря и не работеше... надолу беше добре, но нагоре.. :)

бутах го и си мислех, че го нося, все едно си нося кръста...

вижда се язовир искър

а това е малкото моторче с което успявам да изпитвам всичко това

за свободата няма значение средството с което се достига...


а пътя е чуден... изваян... нижещ се по прекрасния релеф

планината е едно от нещата, което ме вдъхновява също... особено, когато се вижда под различен ъгъл. познавам я добре...

и снежните върхове...

това е митологичното дърво "Дъбо"
има легенди за него... но не знам нито една..:) като науча, ще допълня...
намира се в областта света тройца. има оброчище до дървото... за жертвоприношения...
даже долу в дясно се вижда кръста.


край този дъб намерих скъпоценното камъче за моята фея:)


пак игра с фотоапарата...

сянка - дърво... това е ПЪТЯ

много приятна месност... имаше козици в края на поляната. и даже куч1ето беше много добродушно:) само се огледахме, без да си ръмжим:)


чудех се, дали чешмата в Самоков е на 200 или 150 години...


коритата за вода са издълбани от цели парчета мрамор...


ценно:)





да, сигурно е от времето на джамията.

и така за днес...

приключвам и сядам да рисувам душата на един човек... накърнена душа, страдаща... раздиряна от мъка... посечена...

силна душа...

душа в която вярвам

стари снимки

социализъм


добра преса

грънчари...


пролет...


кучкарите-пияници.
тези кучета са приятели на Огъстъс.



много е грандиозна голямата зала в софииската опера

четвъртък, 17 април 2008 г.

парк


вторник, 8 април 2008 г.

нови неща

толкова е революционен Боен Клуб. осъзнах, че точно това е нещото, което толкова ме е впечатлило. смел е. оттърсващ.
слушам саундтрака сега, докато пиша.

пиша хубава поезия, когато изпитвам любов, разбрах :)

мога да бъда поет, но само ако съм влюбен... много крехко... и толкова ненадеждно, та тая любов понякога изчесва за месеци...!!! :)

нямам време за всичко с което съм се заел.... трябва да растоваря.
започнах, като не поех ангажимента по продажбата на колата на германеца марко. :)

вчера осъзнах, по време на постановката Вампир, че дежа вю има начало. и това начало не е задължително да бъде преди всички останали. може то да бъде в бъдещето. вчера изпитах ПЪРВИЧНОТО дежа вю, при положение, че ми се беще случвало преди време. усетих, че то е по-различно... то беше извора.


и съм бил добър любовник също разбрах:)

имал съм увереността и съм знаел какво да правя... неща, които повечето мъже нямали... пък аз си мислех, че всички сме така :)


видях в Троян портрет с истинския образ на Васил Левски.


изглеждаше много по-изплашен, гонен, измършавял, мръсен, грозен. Толкова мъка имаше по лицето му. толкова уплаха и борба със страха. толкова смелост... подобна на някакво бойно куче по средата в кръг от вълци...
с дълга коса




тръпкопобиващо




ето снимка:






кофти смесвам любовта ми и Левски, но не ми се пишат други статии. тук ще събера всичко ново.
играх боулинг и постигнах резултат 83 точки, с който станах първи. беше ми за първи път.
играх пейнтбол за втори път
стрелях с лък за първи
правиха ми МАСАЖ за първи път. НЕ Е ЗА ПРОПУСКАНЕ.
консолидирах резултата от инвестициите ми и осъзнах, че в момента се движа от около -3200 до -2700, което много здраво бие по оптимизма ми, но той е непреклонен! :)
ще победя.
та хората в троян играят Хора и ръченици и кючеци, за последното не е чудно, но в дискотеката, където преди това е имало електронна музка да се закърши едно хоро, малко в множко идва :)
днес ме освободиха в работата от нови задачи. само трябва да си приключа старите!!!! това е чудесно:)
Марко се оказа, че живее в румъния някъде близо до унгария, което означава, че няма да отида на гости...
ще отида само до гърция и македония.
надявам се
:)
а и компанията ми е една такава... нямам си близко човече... всички ще с апо двойки гаджести, а аз не...
тука вили пак се развика за някаквъ коментар. и няма да го чувам тоя звук след 2 седмици. толкова е хубаво:)
за сега толкова.

петък, 4 април 2008 г.

края на седмицата

да... тотално разбит. с някаква мъглявина около погледа. и пак слушам песента Wake up на Mad Season, която всъщност слушах най-много тази седмица, даже рекордно:) около над 50 пъти, а е 7 мин.

както и да е


тоя блог си губи смисъла ако не записвам всички неща. а не мога, понеже го четат хората около мен.

оказва се, че водим толкова таен живот. едва ли някой живее така, че да не крие нищо от никой познат.

струва ми се много измамно това.

аз съм за прозрачност и за един образ навсякъде.

толкова интересни неща се случват, а не мога да ги опиша...


ще направя малка промяна с блоговете ми.
този ще бъде сами за случки, снимки и клипове, а пък ще си направя друг, където вече ще има всичко без цензура :)


толкова