вторник, 22 април 2008 г.
неделя, 20 април 2008 г.
този уикенд

това беше началото...
колегите ми спретнаха изпращане и се започна опиянението ни в това място...
на тази поляна се заиграх с глухарчетата, слушайки Баба зула и борейки се с махмурлука... в очакване...
след това открих тази вълшебна пътека...
тя ставаше все по широка, колкото по-навътре влизахме...
ето прекрасната гора...
зад тези снимки в гората стои един човек... един скъп човек...
вълшебен.
таен.
човек, който беше с мен.
никой от хората, които четат това не знае кой е човека... само той...
:) Здравей човече:)
та за него аз мисля и живея напоследък... живея с него в мен... нося си го...
:) ще продължа, без да се увличам в чувства за Него... по друг начин, другаде, в друга форма с него общуваме... докосваме душите си...
...
а днес се отдадох на най-голямата си страст...
сам
в гората
с бясна скорост
изгубен
търсещ
беше невероятно красиво. не може да се опише с думи. трябва да се усети. усети, а не види, защото става дума за гледка, скорост, борба, равновесие, реакции, ухания, посока, път, безпокойство за свършване на бензина, постоянно представаяне на падане...
та от тук, надолу трябваше да се спускам по инерция, защото мотора нещо прегря и не работеше... надолу беше добре, но нагоре.. :)
бутах го и си мислех, че го нося, все едно си нося кръста...
вижда се язовир искър
а това е малкото моторче с което успявам да изпитвам всичко това
за свободата няма значение средството с което се достига...
а пътя е чуден... изваян... нижещ се по прекрасния релефпланината е едно от нещата, което ме вдъхновява също... особено, когато се вижда под различен ъгъл. познавам я добре...
и снежните върхове...това е митологичното дърво "Дъбо"
има легенди за него... но не знам нито една..:) като науча, ще допълня...
намира се в областта света тройца. има оброчище до дървото... за жертвоприношения...
даже долу в дясно се вижда кръста.
.jpg)
край този дъб намерих скъпоценното камъче за моята фея:)
пак игра с фотоапарата...сянка - дърво...
това е ПЪТЯмного приятна месност... имаше козици в края на поляната. и даже куч1ето беше много добродушно:) само се огледахме, без да си ръмжим:)
.jpg)
чудех се, дали чешмата в Самоков е на 200 или 150 години...
коритата за вода са издълбани от цели парчета мрамор...
ценно:)
.jpg)
.jpg)
да, сигурно е от времето на джамията.
и така за днес...
приключвам и сядам да рисувам душата на един човек... накърнена душа, страдаща... раздиряна от мъка... посечена...
силна душа...
душа в която вярвам
стари снимки
социализъм
добра преса
грънчари....jpg)
пролет...
.jpg)
кучкарите-пияници.
тези кучета са приятели на Огъстъс.
много е грандиозна голямата зала в софииската операчетвъртък, 17 април 2008 г.
вторник, 8 април 2008 г.
нови неща
мога да бъда поет, но само ако съм влюбен... много крехко... и толкова ненадеждно, та тая любов понякога изчесва за месеци...!!! :)
петък, 4 април 2008 г.
края на седмицата
както и да е
тоя блог си губи смисъла ако не записвам всички неща. а не мога, понеже го четат хората около мен.
оказва се, че водим толкова таен живот. едва ли някой живее така, че да не крие нищо от никой познат.
струва ми се много измамно това.
аз съм за прозрачност и за един образ навсякъде.
толкова интересни неща се случват, а не мога да ги опиша...
ще направя малка промяна с блоговете ми.
този ще бъде сами за случки, снимки и клипове, а пък ще си направя друг, където вече ще има всичко без цензура :)
толкова

.jpg)
.jpg)