hive is dead

:( кошера едва движи вече...
никой освен мен не поства... и не коментира...
жалко...
в този случай аз ще поствам предимно тук...

време е за пост

та имам идея да опиша всички квартири, в които съм живял в една поредица с таг квартири.

ще има местоположение, съквартиранти, интересна случка, ако има такава :) и година

та от последните дни доста нови неща....


след лабиринта
отслабвам, имам 31кг мазнини
психодрама
Лили
Play-back theater
не на тавана! :)
открих retv.bg
Кейт ще заминават
с Яна и Марина ще пътешестваме в дъжда
използвам сега свободния нет, за да сваля ценна музика, bonobo например
не на БФБ!
да на апартамента и на върховната свобода :)
яка беше историята на Сашкин за съседа му, който имал видео първи и давал на всеки гост одяло и бурканче
както и историята на Кирил за розовата стая с розова прахосмукачка, използвана по друго предназначение


как се чувствам ли?


наистина прекалено много анализирам и коментирам и бърборя и пия


много се натоварих в неделя от историята на това момиче... все едно бях гледал морето в мен... чак днес взех да се пооправям... 3 дена...


подготвям навигацията за Македония, след психологическоморалноизчерпателния разговор с Деси

толкова

с алкохол в кръвта

много интересна вечер беше снощната. с голяма банда от Бреша... :) бири, разговори, усмивки, музика, психология, икономика, мечти, любов, разочарование, превъзмогване, бири, смях :)

та един тип ми каза една мъдра мисъл: " колкото и да си затънал в лайна, не прави вълни и не плискай":)

българите тук са като редки изпокаеми, всички се учудват, като им кажа за България, понеже рядко се запознават с хора от бг, между другото по официални данни, сме около 2000 в Ирландия. то си е направо колкото жителите на едно село... :)

липсва ми София... много хубав град е. осъзнах. :)
по точно центъра на София.

чудно време е сега, ще се разщъкам из ботаническата градина... взимам си лап топа, сядам си на някоя пейка сред патици и катерици и това е.

много ме дразни, че тук единствените филми, които се прожектират са американски... егати глупостите дават. и всички са толкова възторжени от индияна джоунс, батман, мама мия... бул шит. искам си одеон и дом на киното... :)

писна ми тая рецесия на икономиките... ще си продам всичките акции . колкото толкова. не мога повече да ги мисля тия неща

та снощи един тип ми разказа, как бил в Амстердам и много яко си похапнал със спейс кейк. не бил ял нищо преди това, бил гладен и изял прекалено много... и след това какви ги е вършел... по улиците :)

безумно си е. няма спор.

ето една ценна статия за политическото ни положение. дори се говори да ни върнат отново в шенгенския списък. изумително



толкова. отивам до спара за маро

Обърната елха + обобщение

Случайно потърсих за фрагменти от филма Обърната елха във вибокс7 и попаднах на целия филм!!!
ето и любимата ми част... нерезът.

http://www.vbox7.com/play:6a457952
http://www.vbox7.com/play:25f59944

какво друго ново...

безумни истории... :)

общото между всички безумни истории са румънците... къде със счупени чаши в челата си след като са били обвинени в кражба, къде в скандал за депозит от наем и открадване на парите за сметката за ток.

оказа се, че пак съм въвлечен в "любовни" триъгълници, четириъгълници и така нататък.
ама една нормална връзка нямам от както съм се разделил с Мина...

сега слушам

, чакам да се заредят клип4етата на обърната елха, оставил съм си един таб за чегевара в уикипедия и доста сайтове с обяви за работа, вече и в лондон, юкей и бостън:)
за дания и норвегиа не ми се занимава.

попаднах наскоро на един стимулант, който се слуша! http://www.i-doser.com/
инсталирах си го и слушах една доза за задоволство. нищо различно не почувствах, сигурно защото съм си доволен бай дифоулт:)

леле тоя иво инджев ме убива с коментарите за обстановката в бг, удивителна е статията Рекордите на Ганьо
:)

само да цитирам-
"Столицата София се самобомбардира с неизвестно количество експлозиви, за които е известно само, че са адски много, напълно достатъчно да разтресат дори центъра на град с неизвестен на властите брой жители-някъде между 1 и 3 милиона, както се разбра от предположенията на развълнуваните от интересното събитие телевизионни водещи. Да обобщим: приятелският огън е предизвикан от неизвестен тонаж амуниции, от неизвестни извършители, при неизвестно чия отговорност-коя власт да спасява неизвестно колко милиона неизвестени навреме да се пазят неизвестно от какво жители. Известни се оказаха само двама избягали навреме от катаклизма двама пазачи на пенсионна възраст."

:)

говорх с Борис, който ми припомни обстановката във ФТС, като ми разказа за скандала между него и величка по повод късите му гащи:))))))))
е не е истина.

далеч съм от тоя вятър вече. много се радвам, че не се случват ооооо
заваля

прането...


не вали


както и да е

наскоро гледах документален филм за Далаилама. та понеже той се преражда, сегашният му образ е много весел човек... страшно забавно му неше да обяснява за окупацията на китайците и за това как избягал и как международната общност въобще не ги е грижа за това какво става в тибет...

та там преди китайската окупация е имало 69 религиозни фестивала в годината. егати хората. всяко семейство е длъжно да даде най-малкоят си син в манастир. така в манастирите живеели 20% от мъжете.
луда работа.

та като стана дума за 69, тук средно в годината дъждовните дни са 170.

все повече ми се иска да отида в Испания... и Италия...

много зъл момент уцелих тука...

6% безработица, при положение, че 9% са заетите чужденци.
вече слушам


толкова.

челопеч

Сутринта, докато си правех обяда се засякох със румънката... А.... нещо си, която е учила в белгия и работи тука като детегледачка и издържа безработния си чернокос и брадат румънец, с който се карат и щипят и кикотят, но рядко правят (да не кажа никога... или са много тихи, защото тука стените са от картон... дори чувам смотаняка в съседната стая как се върти нощем) секс мъж.
И тя ми разправя, че чула по румънските новини за някакви експлозии в България... хм - казах. Едва ли нещо голямо се е случило. всъщност си го представих точно толкова опасно, колкото е и било. просто излишна суматоха и крещене един на друг - медии - министри - община - хорица - гражданско общество...

Тази вечер, след като чух от хора, които вече са се сблъскали с коментари в бегемама и други форуми (и доста са се забавлявали) и поспорих, че нищо същественно не се е случило, поразгледах местата, които чета и не се учудих никак.

кучето си лае, а керванът си върви - колкото и хората да се оплакват и роптаят, нищо не може да се промени. т.е. може да се промени от някакъв вид революция, подобна на 97ма, но трябва съвсем ножа да е опрял до кокала.

всеки си прехвърля топката, като горещ картоф - емел етем - б борисов, станишев...

една седмица им било нужно да установят колко тона експлозиви са избухнали... а бе тия хора никаква отчетност ли нямат? съвсем нормално би било това да се установи за 2 минути, само със задаване на критерии в търсачката в базата данни на военните.

след дъжд качулка - няма да се учудя, ако следващите дни започнат разследвания - колко боеприпаси има тук, а там, ами там, изтекъл ли им е срокът на годност, защо не са унищожени и т.н. - подобно на забраната на лица под 18 да са в дискотеки след 10, след индиго, която вече едва ли се спазва. до следващо индиго.

държавата ще похарчи малко пари за прозорци и случая ще отшуми много по-бързо от историята със запаления влак и президента на лов за вълци, която е мега брутална!
след месец никой няма да се сеща дори за това...

очаквам няколко дни да се шуми и бръщолеви, да се замерят министри, бойко, други управляващи, военни с компромати и глупости, докато не се случи нещо по-интересно от рода на оня тип, дето излезе преди месец и наговори някакви неща против държавата и всички медии се вторачиха в него, а той изчезна в чужбина...

общественото внимание е толкова лесно манипулируемо.

another day

Слушам си The Cure, а точно сега Close to Me и планирам обиколката на ирландия.

Снимките в Google Earth от западното крайбрежие са ненормални.

толкова ми омръзна да чета обяви, да си напасвам сивито към тях, да пиша мейли, колко много искам да работя там, как точно аз съм човека, който отговаря на изискванията... и да си чакам... без резултат.

Днес бях на един "тест", в една компания...
поне си видях конкурентите - двама ирландци, току що завършили, няколко источноевропееца и останалата половина хора с дръпнати очи... хм...

поне бяха само 12... на едно друго интервю се съревновавах с 11...

даже ми хрумна идеята да работя като доброволец в някакви организации, примерно да преподавам основни комп умения...

днес отидох на уговорената среща с доброволческата организация, наваля ме дъжда, докато открия адреса, попаднах в доста мизерен район с панелни блокове и кал... и се оказа, че мацката с която имах уговорка е "имала грешка в дневника си" и нямах среща. да си гледа работата тая организация. и без това се страхувам от вълна обаждания и мейли от най различни хора за работа, включително и доброволческа. не ми се забърква сега с продажбата на колата на Митко, щото лудницата ще стане още по-голяма.


та ми хрумна просто да зарежа тая кауза за няколко дни и да отпраша на обиколка на стоп и спане в членове на хоспиталити...

ей така за две седмици, просто да заредя батериите, пък и да разръчкам малко съдбата.

Толкова ми беше добре последните месеци в България... а тук, някак си не ме иска тая ирландия... държи се студено с мен, не ме допуска....

нямам късмет...

и с контактите съм зле...


ето малко снимки..
та толкова свободно си плуват тия лебеди и гпатки в центъра на града...
много странни скуплтури намерих...


това е централата на USLER BANK
направи ми впечатление пейката и светлинките, как са поставени, просто така, малко накриво
това е изхода на реката и вливането и в морето, точно в индустриалната зона на града. моста от който съм снимал се вдига, за да минат корабите под него. друг път ще го хвана.
това е някаква по-малка река...
скулптура, защо пък не? :)
do not vandalise! :)
такива са уличните лампи и цветовете на сградите..
това е специално за Марина, една от малкото стопанки на кучета, които се грижат за околната среда:) ако живееше тук, щеше много лесно да се слее с местните хора и техните нрави и нямаше да има нужда някой да и напомня за задълженията и :)
така се възпитават стопаните на кучета... 3000Е в съда? мале, що за глоба... :)

keep walking

добре ще бъде ако попиша малко...

пълноводието на тая река е толкова променливо...
спря да вали за няколко дни и тя едва не пресъхна. а даже и корабчета минават по нея.
тук даже освен купищата боклуци на дъното се вижда и едно колело!
а това е някакво езерце под формата на кръст
леле... а тук е 4 часа сутринта! толкова е светло през ноща... небето нощем не е черно а тъмно синьо, като след 4 си става светло синьо :)

толкова е странно, като кръчмите спрат да продават в 3 часа и затворят. толкова много хора се търкалят, целуват, говорят, гонят, смеят, тичат, пикаят, гледат, повръщат, пеят по тесните улички...

да. това е някакъв замък и едни хубави полянки и дръвчета...
от това стърчащото, усведомиха ме другарите ми са бесили хора... уж... а се вижда също и камбана. въобще тоя замък си е имал всичко.


много приятни полянки...

и едни натежали облаци...

а това е един безумно странен бор. разбрах, че били най-древните дръвчета тук
тоя бор го заснех в момент след като ме беше валял дъжд около 2 часа, понеже търсех някакъв адрес (за PPS number in Dublin 7), който не намерих и в крайна сметка стигнах до задънена улица, минавайки през Phоеnix park с надеждата поне да видя свободно тичащите сърнички, за които ми бяха споменали...
само тоя бор и дъжд по лявата ми ръка и по обувките.

а това е градинката пред кооперацията на едни приятели. много хубаво място.
Spiке-a, това е символа на Дъблин. Една игла. доста висока... придава някакси фин вид на града...


и главната пешеходна улица, разбира се :)
виждат се и висящите цветя. има ги навсякъде.


да хубаво е тука и хубаво може да се живее, даже доста хубаво, само пари да се намират...

за сега изкарвам по около 10 цента на ден. толкова се намират по улиците средно на ден. иначе човек ако не работи тук, губи по около 100 евро на ден. все повече затъвам...


затъвам и все повече съм в безтегловност. вече се чудя какви метафори да използвам за положението ми.

малък човечец, който скача ли скача, за да се докопа и задържи за ръба на горното стъпало... търсещ процепи, пролуки в които да си провре крака за опора...


обще всето проглеждам все повече с всеки изминал ден. нещата ми стават все по-ясни.

едни рекрутъри ме обезсърчават... други ме окуражават...

не бях носил вратовръзка.

чувствам се много добре, когато изглеждам добре.



та тук по-често от обикновено се виждат патици, охлюви и хеликоптери.
понеже съм го разказвал за охлювите и патиците и сега не ми се пише. излял съм си енергията за тези слова. даже използвах описания за охлювите от рода на "препускащи" !?!:)


както и да е.


продължавам напред.

със зъби и нокти. work permit, Green Card permit, Guarda card, та чак и stamp 4 на нея, разучаване на евентуалните компании, където се разглежда кандидатурата ми, самообучение по Navision and Cristal Report, подготовка за интервютата, създаване на примерен договор за работа - като self employee, банкова сметка, PPS number, застраховка за втори шофьор, уроци по английски, сприятеляване, упражняване на английския ми...
за разнообразие и COBOS търговия и статии за положението на компаниите, а като стана дума за разнообразие, блога на иво инджев е много добър. много добре ги пише нещата тоя човек, само малко ми е в повечко във всяка статия да има анти русия, анти първанов и анти бойко, но като цяло е много добър.

истинска почивка за мен е това европейско. никакво мислене, никакви ангажименти. като наркоман, който си е взел дозата, отдал се е и не мисли за друго а само се наслаждава. гледам си мача и не мисля за нищо друго, даже и думички научавам...



толкова

заравям се в Navision и в сайтовете за работа

последно за май

любовта трябва да се убива, когато е нужно. не бива човек да и се отдава винаги. тя е кучка. мръсна. сляпа. само обърква хората. хвърля ги в непознати води. води в които те мръзнат и осъзнават какво са сторили...

нека я има. то никой не може да я спре да се появява.
но не бива хората да и се отдават... трябва да я поизмъчат... всъщност е трудно, защото тя ги мъчи повече.... обичта е оръжието.

с обичта срещу любовта!


а когато няма обич...



мислех си, на път към къщи, носейки нещо горещо от китайците, което по-късно изядох и сега никак не ми е добре на стомаха... дори ми е по зле, отколкото ако съм изял един пилешки хамбургер с яйце и кашкавал от мимас... мале колко тежки са тия хамбургери....

та тая люта, пържена мазнотия накитайците ме убива в момента.


та си мислех, ко... много тъпо, че тук не мога да говоря за забранени стимуланти...


както и да е.

мисля си, че скоро ще пропуша тютюн...


скоро ще странстваме по крайбрежието.... мммм...:)


а утре до ботаническата градина.... била много красива. не се и съмнявам.


добре, ще се опитам да ъплоудна...


та това е един смел човек...
видях го на 24ти Май, преди концерта на ибрахимова




а това е един тип, който свири на ирландска гайда. да, има и ирлански гайди.

та особеното тука е, че гайдата се надува с компресор, който се помпа с лакъта на дясната ръка, а не се надува с устни, като правят нашите родопски събрятя:)


а това е back yard-a ми:), бях казал на Филип, че имам палми в двора. ето :)
има и две чинии (Кире), насочени към "полски" спътници.... ах тия поляци... много превземат... даже и във Ф1 са полазили, да не говорим за волейбол и сега на европейското... сигурно ще са на полуфинал...

а това е един от невероятните залези... много косо влиза това слънце на равния хоризонт, и понеже е чист въздуха и се вижда много добре, даже слънцето осветява облаците от долу...
това човече в дясно от количката е Митака :), на връщане сме от един пазар в един хипермаркет...



това са ел натуралиста на разходка в парка :)

много странни неща видях около това езерце...
видях една патица да храни малко пате... видях един огромен плъх да гони една катерица около едни дърво... въртяха се в кръг ... ама плъха най-сериозно искаше да си я гризне, а тя си подтичкваше леко леко с рунтавата си опашка...

имаше и гамени ирландци, които се опитваха да хвърлят всеки от тях в езерото, влачейки го до ръба... тъпаци.

ето ги въпросните патки...

а това е част от Phoenix park, та в него е езерцето
даже се вижда в средата.


лека

+- + впечатления

+
усмихнати хора
мега учтиви, чак прекаляват
красиви градини, храсти и дръвчета

-
ляво движение
слабо налягане на водата
слаб нет- или едобре за парите ... 27 Е... а може би просто тук е мега скъпо... да...

мислех си за... леле, отхапал съм етикета на ябълката.
пиша в 1 тукаашно време, тъкмо се прибрах от съседите и изпратх чехкинята... луда жена. въобще не мога да бъда себе си на тоя етап...

научавам нови неща много... даже много по-често отколкото докато живеех в софия.


научавам неща за мен, за моите приятели....

всъщност точно сега мога да оценя кой кой е за мен и аз кой съм за тях.



Мария и Йоана изчезват от мен... за сметка на Кейт и Мина...

а Жужа и Йоанчето са си ок:)


всъщност за какви приятели говоря... за интереси по скоро... техни, а не мои. (редя огризки от ябълки върху дивидито...) защотго аз (чувам румънски смях, преминаващи коли по мокрия път... слушам David Gray... мисля си за близките ми... мисля за мен.... за следващите седмици... за новите хора... ) обичам всички и съм предан и давам всичко, което имам за тях.

тук на север, денят през зимата е по-кратък от в България, за сметка на лятото, когато слънцето залязвало след 10,30.


разчувстван съм.,


сам


писня ми от тия ябълки.


и от тая музика.

Дъждовни дни

е просто тоя нет ще ме откаже от публикации.
вали. не, спря да вали. за малко :)


отивам да разпусна, понеже това ровене в нета на обяви и развиването на моето сиви ми писнаха.

осъзнах, че тука хората са много щастливи. усмихнати... и се поздравяват просто така... райско.

а поляците са смотаняци. надменни. и са 400000 души в ирландия.

а и трябва да се науча да готвя, щото е невъзможно да се яде навън.

всъщност е страшно скъпо тука. малборото е 7,5 евро, автобуса 1,5...

и така. лутайки се между провала и успеха продължавам да се лея в безтегловността...

и всичко трябва сам да решавам и да правя. просто няма почивка.


всъщност предпочитам това време пред жегите в беге.



да... рядко ще с епоявяват снимки вече... докато съм на тоя нет...

Домашен нет

и имам възможност да ъплоудна малко снимки и видео...

за съжаление не съм снимал много, но все пак имам доста време :)

това са прекрасните свещи на Делян.

Може да се види и Малкия принц!

много хубава реклама на бира :)

в заведението, където празнувахме юбилея на Жу.

а това е окичения, като коледна елха стълб пред Попа :)

това май е единственната ми снимка от полета.

снимал съм кораб, който минава ламанша..

това е началото на петъквечер. опиянението на Джак Даниелс води до разруха..

а това им е морето

скоро ще допълня

Разбъркани

ще постна малко снимки, докато не ме повлече вълната към лодки... чакам 100 обаждания... :)

и така ми се пие бира...

като за последно :)

това са кадри от ремонта на Шишман. много е готин сега.

а това са сутрешните баби и дядовци, които правят упражнения в парка, докато аз профучавам с усърдието на човек, който иска да отслабне за нула време:)

а ето и фонтана около лилиите. браво бате бойко си викаха старците наум! :)

нарисувах една много хубава картина, но не мога да я публикувам, защото е тайна... а ми се иска...

както и да е. тя е най-добрата ми картина.

пак слушам Satie. направо ме кара да си мечтая, че някой ден ще свиря на пиано в крайезерната ми къща и ще свиря точно Satie...

в една мрачна къща... може би сам.. че кой ли би се навъртал около мен в това мое състояние на егоистично опианение.... ще бъда сам.

ще свиря и ще гледам далечния хоризонт... водата... птиците... облаците...

на последната ми разходка в Широки дол заснех църквата, чиято камбанария е далеч от нея...

през църквата минава поточе...

има и един стар бор...


а това е стара триетажна чорбаджийска къща... голяма гъзария.
емблематична сграда за селската архитектурата от началото на 20ти век




страхотни бяха залезите там...





горния беше на разходката ни сред вилната зона, а долния на следващия ден, докато играех хек на площада и след като брахме гъби със Симеон, но намерихме много малко...




поне се поразходихме доста...



интересно е, че докато бях там минах през места по които бях вървял като малък,... и от тогава не... просто знаех, че ги има, знаех какви са... но сега, като за последно реших да ги обходя...

в гората (където преди време имаше дупка на язовец или лисица и примки и едно куче в капан и едни следи по снега и едни лоши, които вървяха по хълма по нашите следи с грамадните си кучета и едни кошери... жажда... мед и петролна вода) заснех и тази странна гъба. геометрия.