последно за май

любовта трябва да се убива, когато е нужно. не бива човек да и се отдава винаги. тя е кучка. мръсна. сляпа. само обърква хората. хвърля ги в непознати води. води в които те мръзнат и осъзнават какво са сторили...

нека я има. то никой не може да я спре да се появява.
но не бива хората да и се отдават... трябва да я поизмъчат... всъщност е трудно, защото тя ги мъчи повече.... обичта е оръжието.

с обичта срещу любовта!


а когато няма обич...



мислех си, на път към къщи, носейки нещо горещо от китайците, което по-късно изядох и сега никак не ми е добре на стомаха... дори ми е по зле, отколкото ако съм изял един пилешки хамбургер с яйце и кашкавал от мимас... мале колко тежки са тия хамбургери....

та тая люта, пържена мазнотия накитайците ме убива в момента.


та си мислех, ко... много тъпо, че тук не мога да говоря за забранени стимуланти...


както и да е.

мисля си, че скоро ще пропуша тютюн...


скоро ще странстваме по крайбрежието.... мммм...:)


а утре до ботаническата градина.... била много красива. не се и съмнявам.


добре, ще се опитам да ъплоудна...


та това е един смел човек...
видях го на 24ти Май, преди концерта на ибрахимова




а това е един тип, който свири на ирландска гайда. да, има и ирлански гайди.

та особеното тука е, че гайдата се надува с компресор, който се помпа с лакъта на дясната ръка, а не се надува с устни, като правят нашите родопски събрятя:)


а това е back yard-a ми:), бях казал на Филип, че имам палми в двора. ето :)
има и две чинии (Кире), насочени към "полски" спътници.... ах тия поляци... много превземат... даже и във Ф1 са полазили, да не говорим за волейбол и сега на европейското... сигурно ще са на полуфинал...

а това е един от невероятните залези... много косо влиза това слънце на равния хоризонт, и понеже е чист въздуха и се вижда много добре, даже слънцето осветява облаците от долу...
това човече в дясно от количката е Митака :), на връщане сме от един пазар в един хипермаркет...



това са ел натуралиста на разходка в парка :)

много странни неща видях около това езерце...
видях една патица да храни малко пате... видях един огромен плъх да гони една катерица около едни дърво... въртяха се в кръг ... ама плъха най-сериозно искаше да си я гризне, а тя си подтичкваше леко леко с рунтавата си опашка...

имаше и гамени ирландци, които се опитваха да хвърлят всеки от тях в езерото, влачейки го до ръба... тъпаци.

ето ги въпросните патки...

а това е част от Phoenix park, та в него е езерцето
даже се вижда в средата.


лека

+- + впечатления

+
усмихнати хора
мега учтиви, чак прекаляват
красиви градини, храсти и дръвчета

-
ляво движение
слабо налягане на водата
слаб нет- или едобре за парите ... 27 Е... а може би просто тук е мега скъпо... да...

мислех си за... леле, отхапал съм етикета на ябълката.
пиша в 1 тукаашно време, тъкмо се прибрах от съседите и изпратх чехкинята... луда жена. въобще не мога да бъда себе си на тоя етап...

научавам нови неща много... даже много по-често отколкото докато живеех в софия.


научавам неща за мен, за моите приятели....

всъщност точно сега мога да оценя кой кой е за мен и аз кой съм за тях.



Мария и Йоана изчезват от мен... за сметка на Кейт и Мина...

а Жужа и Йоанчето са си ок:)


всъщност за какви приятели говоря... за интереси по скоро... техни, а не мои. (редя огризки от ябълки върху дивидито...) защотго аз (чувам румънски смях, преминаващи коли по мокрия път... слушам David Gray... мисля си за близките ми... мисля за мен.... за следващите седмици... за новите хора... ) обичам всички и съм предан и давам всичко, което имам за тях.

тук на север, денят през зимата е по-кратък от в България, за сметка на лятото, когато слънцето залязвало след 10,30.


разчувстван съм.,


сам


писня ми от тия ябълки.


и от тая музика.

Дъждовни дни

е просто тоя нет ще ме откаже от публикации.
вали. не, спря да вали. за малко :)


отивам да разпусна, понеже това ровене в нета на обяви и развиването на моето сиви ми писнаха.

осъзнах, че тука хората са много щастливи. усмихнати... и се поздравяват просто така... райско.

а поляците са смотаняци. надменни. и са 400000 души в ирландия.

а и трябва да се науча да готвя, щото е невъзможно да се яде навън.

всъщност е страшно скъпо тука. малборото е 7,5 евро, автобуса 1,5...

и така. лутайки се между провала и успеха продължавам да се лея в безтегловността...

и всичко трябва сам да решавам и да правя. просто няма почивка.


всъщност предпочитам това време пред жегите в беге.



да... рядко ще с епоявяват снимки вече... докато съм на тоя нет...

Домашен нет

и имам възможност да ъплоудна малко снимки и видео...

за съжаление не съм снимал много, но все пак имам доста време :)

това са прекрасните свещи на Делян.

Може да се види и Малкия принц!

много хубава реклама на бира :)

в заведението, където празнувахме юбилея на Жу.

а това е окичения, като коледна елха стълб пред Попа :)

това май е единственната ми снимка от полета.

снимал съм кораб, който минава ламанша..

това е началото на петъквечер. опиянението на Джак Даниелс води до разруха..

а това им е морето

скоро ще допълня

Dublin

eto i pyrviq post ot Dublin.
mnogo e hubavo tuka. samo fizionomiite sa malko po razli4ni... ina4e e mnogo podredeno i krasivo.

dobre me povle4e tukashnata vulna... birii, Jack Daniels.... hora, bulgari, syrbin! lud. pakistanec boqdjiq:)

i ludi shtastlivi bulgari. ..

strashen akcent. strashni gradinki.... flora i fauna... hm... i lqvo dvijenie, razli4ni merni edinici, daje kontaktite sa s tri dupki:)

skoro i snimki:)

Разбъркани

ще постна малко снимки, докато не ме повлече вълната към лодки... чакам 100 обаждания... :)

и така ми се пие бира...

като за последно :)

това са кадри от ремонта на Шишман. много е готин сега.

а това са сутрешните баби и дядовци, които правят упражнения в парка, докато аз профучавам с усърдието на човек, който иска да отслабне за нула време:)

а ето и фонтана около лилиите. браво бате бойко си викаха старците наум! :)

нарисувах една много хубава картина, но не мога да я публикувам, защото е тайна... а ми се иска...

както и да е. тя е най-добрата ми картина.

пак слушам Satie. направо ме кара да си мечтая, че някой ден ще свиря на пиано в крайезерната ми къща и ще свиря точно Satie...

в една мрачна къща... може би сам.. че кой ли би се навъртал около мен в това мое състояние на егоистично опианение.... ще бъда сам.

ще свиря и ще гледам далечния хоризонт... водата... птиците... облаците...

на последната ми разходка в Широки дол заснех църквата, чиято камбанария е далеч от нея...

през църквата минава поточе...

има и един стар бор...


а това е стара триетажна чорбаджийска къща... голяма гъзария.
емблематична сграда за селската архитектурата от началото на 20ти век




страхотни бяха залезите там...





горния беше на разходката ни сред вилната зона, а долния на следващия ден, докато играех хек на площада и след като брахме гъби със Симеон, но намерихме много малко...




поне се поразходихме доста...



интересно е, че докато бях там минах през места по които бях вървял като малък,... и от тогава не... просто знаех, че ги има, знаех какви са... но сега, като за последно реших да ги обходя...

в гората (където преди време имаше дупка на язовец или лисица и примки и едно куче в капан и едни следи по снега и едни лоши, които вървяха по хълма по нашите следи с грамадните си кучета и едни кошери... жажда... мед и петролна вода) заснех и тази странна гъба. геометрия.

Допълнение към ефекта от узото

всъщност не само мисли се изливат, когато човек е под въздействието на узо...
изливат се и лигави преекспонирани глупости, за които в последствие се съжалява.
както се чувствам и сега...

мн тъпо

тези превъплъщения само ме учат да имам и едно на ум за образите с които се сблъсквам... че може и да не са реални, а просто моментни...
и не бива да се обръща голямо внимание и да се отдава значение на думите на другите... просто трябва да има само вяра в човека отсреща и лекота на общуване...

Май

толкова съм зает, че не ми остава време да опиша тук нещата

в резюме:

видях незавършения палат на косьо самоковеца

гръцките кози са по-европейски

не бива да се напивам

омръзна ми от игрите на любовта

и от жените в България...

все нещо не е наред... все някаква стена трябва да разбивам...

слушам System of a Down...

зарибих се и по още една ядящавремеинтернетизмислица - conquiztador

освен травиан... и COBOS търговията и играта CityDnevnik, и фейсбук,

да не говорим за хоспиталити.... и се опитвам да уча и да си организирам нещата за пътуването...

а и се раздирям от мисли по един сложен образ....

общо взето ми е много натоварено...

зачетох "По пътя" на Керуак, добре влиза...

105кг съм!!!!!!!!!

не ядох нищо 24 часа. после изядох домат и сирене...

ша ги иба тез 105...

доста ми беше замаяно...

даже и сега ми е така

слушах дорс и рисувах едновременно днес... много лудо беше...

гледах се на кадрите от камерата в гърция..... трябва бързо да започна да изглеждам по-добре...

ето една яка снимка от едно разбиване след официалното ми изпращане в офиса...

и от малко преди това..

дим, прах, пот, огледала и ние...

вече от опит знам, че ако един човек изпие една бутилка узо, то той се превръща в театрален актьор, изнася представление и на другия ден не помни какво е вършел... само от разказите на околните разбира, че си е разказвал мислите...

Много се радвам, че видях турция и гърция преди да замина... добих по-различна представа за България... от едните буквите, от другите думите...

истинско водно колело

това обобщение на случилите се неща ме пооттърси от тежките мисли... не съм сигурен дали съществува такава дума и как се пише въобще...

както и да е

друго за сега няма...

утре пак или когато намеря време.