вчера... заек за обяд и хелоуин парти

тези ръце нарисувах...



танци на цветни герои...





чуден обяд на слънчице, добре, че не ми се падна на мен заешката глава :)

петък вечер

това е към края

Жужа показва на измисления тип как да удари топката, че нещо беше много неуверен :)



надпис в кола (надраскана)



Да... по средата, сред боклуците има вестник "Класа"

дали наистина класата ни е там?




в какво се превръщат хората...

старо видео

по-добре късно, отколкото никога

за това поствам всички клипове от няколко месеца насам, които си седят в телефона ми.


това е от гърция, преди да замина за дъблин...

на връщане от градчето, където бяхме отишли, за да напълним багажника с бири поспряхме да се полюбуваме на гледката :)



тука вече в дъблин

в даниел сме... :) много готин Сърбин. Интересното беше, че както сме си пийнали добре, майката на приятелката му ни гледаше от камерата на лаптопа и, докато си говореха по скайпа



тука сме след затварянето на клубовете. става в 3и30. и всички се изсипват на тази уличка - темпъл бар. всичко се случва тук...



това е едно парти в старата квартира на Баса... тия мацки беха мощни!:)



защо се чупи този стол е въпроса...!?!



това пък е след това парти, в близкия пъб... просто да се усети атмосверата... едни роклички... погледи.. лъскаво...
:)



това е един безгрижен неделничен ден в покрайнините на дъблин...

на лов за раци със стръв пръсти на крака :)



а моторницата от горния клип направи такива вълни, че заля и отвлече кецовете на Баса в морето :)

с алкохол в кръвта

много интересна вечер беше снощната. с голяма банда от Бреша... :) бири, разговори, усмивки, музика, психология, икономика, мечти, любов, разочарование, превъзмогване, бири, смях :)

та един тип ми каза една мъдра мисъл: " колкото и да си затънал в лайна, не прави вълни и не плискай":)

българите тук са като редки изпокаеми, всички се учудват, като им кажа за България, понеже рядко се запознават с хора от бг, между другото по официални данни, сме около 2000 в Ирландия. то си е направо колкото жителите на едно село... :)

липсва ми София... много хубав град е. осъзнах. :)
по точно центъра на София.

чудно време е сега, ще се разщъкам из ботаническата градина... взимам си лап топа, сядам си на някоя пейка сред патици и катерици и това е.

много ме дразни, че тук единствените филми, които се прожектират са американски... егати глупостите дават. и всички са толкова възторжени от индияна джоунс, батман, мама мия... бул шит. искам си одеон и дом на киното... :)

писна ми тая рецесия на икономиките... ще си продам всичките акции . колкото толкова. не мога повече да ги мисля тия неща

та снощи един тип ми разказа, как бил в Амстердам и много яко си похапнал със спейс кейк. не бил ял нищо преди това, бил гладен и изял прекалено много... и след това какви ги е вършел... по улиците :)

безумно си е. няма спор.

ето една ценна статия за политическото ни положение. дори се говори да ни върнат отново в шенгенския списък. изумително



толкова. отивам до спара за маро

Да обобщя, докато се пече пицата ми

един мн приятен парк, близо до нас..така вали... и това е гледката от прозореца ми. в ляво е входа на DCU
може и да уча там някой ден
ето ги стадата охлюви!
телефонът ми снима много дълги моменти...
станах на 28 на 28-ми... това ми е тортата. направена е от цифрите 2, 0 и 0.
това е градината на мистър гинес - откривателя на бирата гинес. храстите са под формата на Пауни

да... бях на концерт на една фънк банда... много алкохол...
а всъщност по-важната банда беше The Breakestra... обаче си тръгнах преди те да започнат...

и така...

слушам Underworld - свалих си дискографията им...

Вчера ми хрумна, че ако не си намеря работа още месаец, ще се върна в Бг! Някак си ми поолекна от тази мисъл...
Както казах на Жулиета, моето достойнство си има граници, не мога да работя тук като мияч на чинии... или някаква подобна мизерна работа...

Но продължавам да търся...
А и открих магистратури за 1600Евро!!! направо без пари... останала част от таксата се субсидирала от европейски съюз. Cool! :)

толкова добре ще бъде да се закача някъде, да изкарам една магистратура, да поработя про някъде тук и после да действам в България...

това е плана.

Всъщност плана за трипа в Ирландия не е отпаднал, а само е преместен леко напред във времето, че имам едни интервюта сега... :)

Вече съм активен писач във форумите за Българи тук... :) нали много знам... и съм стигнал до никъде...

Хубавото е, че карах кола тук! и се научих... в началото дясната ми ръка често се удряше във вратата, като исках да сменя предавката... :). но свикнах...

вече мога да карам, пък макар и извън закона, защото нямам застраховка.
Мога обаче да си пътувам тук с колата на Митко... яко.

ето един як сайт и колекция от графити


вчера даже си ъплоуднах сивито в три компании в България, просто да видя колко ще оферират...

Идеята за онлайн магазин за high pills and smoke отпадна, защото се очаква Октомври да бъдат забранени тези неща в ЕС...

всъщност пицата се изпече и я изядох, преди да довърша тук.. заглавието ще е малко подвеждащо... :) толкова да напиша за 13 мин... и да ъплоудна с тоя безумен нет.... :)

често си говоря със съквартиранта на Мария - Шади, който е от Египет... леле, какви неща ми обясни тоя човек...

- и в Египет има таратор! има същите съставки и се казва "Табуле"
- не ядат животни, които когато са убивани не е казано "в името на Бог"
- има прасета само в специални ферми, за да лапат туристите...
- почти всеки има камила, даже самият той е ходил на училище с камила. даже има таксита камили!
- не ядат никакви диви животни


толкова

Май

толкова съм зает, че не ми остава време да опиша тук нещата

в резюме:

видях незавършения палат на косьо самоковеца

гръцките кози са по-европейски

не бива да се напивам

омръзна ми от игрите на любовта

и от жените в България...

все нещо не е наред... все някаква стена трябва да разбивам...

слушам System of a Down...

зарибих се и по още една ядящавремеинтернетизмислица - conquiztador

освен травиан... и COBOS търговията и играта CityDnevnik, и фейсбук,

да не говорим за хоспиталити.... и се опитвам да уча и да си организирам нещата за пътуването...

а и се раздирям от мисли по един сложен образ....

общо взето ми е много натоварено...

зачетох "По пътя" на Керуак, добре влиза...

105кг съм!!!!!!!!!

не ядох нищо 24 часа. после изядох домат и сирене...

ша ги иба тез 105...

доста ми беше замаяно...

даже и сега ми е така

слушах дорс и рисувах едновременно днес... много лудо беше...

гледах се на кадрите от камерата в гърция..... трябва бързо да започна да изглеждам по-добре...

ето една яка снимка от едно разбиване след официалното ми изпращане в офиса...

и от малко преди това..

дим, прах, пот, огледала и ние...

вече от опит знам, че ако един човек изпие една бутилка узо, то той се превръща в театрален актьор, изнася представление и на другия ден не помни какво е вършел... само от разказите на околните разбира, че си е разказвал мислите...

Много се радвам, че видях турция и гърция преди да замина... добих по-различна представа за България... от едните буквите, от другите думите...

истинско водно колело

това обобщение на случилите се неща ме пооттърси от тежките мисли... не съм сигурен дали съществува такава дума и как се пише въобще...

както и да е

друго за сега няма...

утре пак или когато намеря време.

крайност

не е истина какво се случва по света...
предполагам, че е северна кореа...


изумително...

снощи и петък вечер

много ми е приятно да ризувам върху плът...

толкова е забавно с Жулиета и Кирил... :)

заспах там...

забравих си ключовете...

имаме план! :)

ето малко от изпращането/размазването....

танго...

:) много ми беше приятно...


да.. залян с уиски...

пианица - купонджия...:)

този уикенд

това беше началото...

колегите ми спретнаха изпращане и се започна опиянението ни в това място...

на тази поляна се заиграх с глухарчетата, слушайки Баба зула и борейки се с махмурлука... в очакване...

след това открих тази вълшебна пътека...

тя ставаше все по широка, колкото по-навътре влизахме...

ето прекрасната гора...

зад тези снимки в гората стои един човек... един скъп човек...

вълшебен.

таен.

човек, който беше с мен.

никой от хората, които четат това не знае кой е човека... само той...

:) Здравей човече:)

та за него аз мисля и живея напоследък... живея с него в мен... нося си го...

:) ще продължа, без да се увличам в чувства за Него... по друг начин, другаде, в друга форма с него общуваме... докосваме душите си...

...

а днес се отдадох на най-голямата си страст...

сам

в гората

с бясна скорост

изгубен

търсещ

беше невероятно красиво. не може да се опише с думи. трябва да се усети. усети, а не види, защото става дума за гледка, скорост, борба, равновесие, реакции, ухания, посока, път, безпокойство за свършване на бензина, постоянно представаяне на падане...

та от тук, надолу трябваше да се спускам по инерция, защото мотора нещо прегря и не работеше... надолу беше добре, но нагоре.. :)

бутах го и си мислех, че го нося, все едно си нося кръста...

вижда се язовир искър

а това е малкото моторче с което успявам да изпитвам всичко това

за свободата няма значение средството с което се достига...

а пътя е чуден... изваян... нижещ се по прекрасния релеф

планината е едно от нещата, което ме вдъхновява също... особено, когато се вижда под различен ъгъл. познавам я добре...

и снежните върхове...

това е митологичното дърво "Дъбо"
има легенди за него... но не знам нито една..:) като науча, ще допълня...
намира се в областта света тройца. има оброчище до дървото... за жертвоприношения...
даже долу в дясно се вижда кръста.


край този дъб намерих скъпоценното камъче за моята фея:)


пак игра с фотоапарата...

сянка - дърво... това е ПЪТЯ

много приятна месност... имаше козици в края на поляната. и даже куч1ето беше много добродушно:) само се огледахме, без да си ръмжим:)


чудех се, дали чешмата в Самоков е на 200 или 150 години...


коритата за вода са издълбани от цели парчета мрамор...


ценно:)

да, сигурно е от времето на джамията.

и така за днес...

приключвам и сядам да рисувам душата на един човек... накърнена душа, страдаща... раздиряна от мъка... посечена...

силна душа...

душа в която вярвам