с алкохол в кръвта

много интересна вечер беше снощната. с голяма банда от Бреша... :) бири, разговори, усмивки, музика, психология, икономика, мечти, любов, разочарование, превъзмогване, бири, смях :)

та един тип ми каза една мъдра мисъл: " колкото и да си затънал в лайна, не прави вълни и не плискай":)

българите тук са като редки изпокаеми, всички се учудват, като им кажа за България, понеже рядко се запознават с хора от бг, между другото по официални данни, сме около 2000 в Ирландия. то си е направо колкото жителите на едно село... :)

липсва ми София... много хубав град е. осъзнах. :)
по точно центъра на София.

чудно време е сега, ще се разщъкам из ботаническата градина... взимам си лап топа, сядам си на някоя пейка сред патици и катерици и това е.

много ме дразни, че тук единствените филми, които се прожектират са американски... егати глупостите дават. и всички са толкова възторжени от индияна джоунс, батман, мама мия... бул шит. искам си одеон и дом на киното... :)

писна ми тая рецесия на икономиките... ще си продам всичките акции . колкото толкова. не мога повече да ги мисля тия неща

та снощи един тип ми разказа, как бил в Амстердам и много яко си похапнал със спейс кейк. не бил ял нищо преди това, бил гладен и изял прекалено много... и след това какви ги е вършел... по улиците :)

безумно си е. няма спор.

ето една ценна статия за политическото ни положение. дори се говори да ни върнат отново в шенгенския списък. изумително



толкова. отивам до спара за маро